Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изчаквателен

[istʃˈakvatɛlɛn]

изчаквателен значение:

Какво е изчаквателен? Който е предназначен за изчакване или престой.

1. (пряко) Който е предназначен за изчакване или престой.
2. (преносно) Който изразява въздържане от действие до изясняване на обстоятелствата; пасивен.
Ударение
изчàквателен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-чак-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
изчаквателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изчаквателен

(пряко)
  • Пътниците бяха настанени в изчаквателната зала на гарата.
  • Влязохме в изчаквателен коловоз, докато премине бързият влак.
(преносно)
  • Правителството зае изчаквателна позиция спрямо конфликта.
  • Тя възприе изчаквателно поведение, за да види ходовете на конкурентите.

Антоними на изчаквателен

Как се пише изчаквателен

Грешни изписвания: исчаквателен, йзчаквателен, изчъквателен, изчаквътелен
Представката е из-. Пише се със з, въпреки че пред беззвучната ч се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изчаквам
Дериват от глагола 'изчаквам' + наставка '-телен', указваща предназначение или свойство.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изчаквателна позиция
  • изчаквателен период
  • изчаквателна зала

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.