изчитане
[isˈt͡ʃitɐnɛ]
изчитане значение:
Какво е изчитане? Действието по прочитане на текст от началото до края.
1. (пряко) Действието по прочитане на текст от началото до края.
2. (административен) Гласно произнасяне на списък с имена или данни.
3. (информатика) Процес на извличане на данни от носител на информация или памет.
- Ударение
- изчѝтане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-чи-та-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изчитания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изчитане
(пряко)
- Изчитането на целия роман му отне само два дни.
- Внимателното изчитане на договора е задължително преди подписване.
(административен)
- Започна изчитане на имената на присъстващите делегати.
(информатика)
- Грешка при изчитане на данните от твърдия диск.
- Скорост на изчитане и запис.
Синоними на изчитане
Как се пише изчитане
Грешни изписвания: исчитане, изчетох, йзчитане, изчйтане, изчитъне
Пише се с з в представката и и в корена (от несвършения вид изчитам, а не изчета).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чести (чета)
От глагола 'изчитам'. Коренът е свързан със старобългарското 'чьтѫ' (чета, броя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изчитане на присъдата
- изчитане на данни
- бавно изчитане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
