Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изящно

[iˈzʲaʃtno]

изящно значение:

Какво е изящно? По красив, фин и елегантен начин; с висок естетически вкус.

1. (естетика) По красив, фин и елегантен начин; с висок естетически вкус.
2. (естетика) Форма за среден род на прилагателното 'изящен'.
Ударение
изя̀щно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
и-зящ-но
Род
среден
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изящно

(естетика)
  • Тя се движеше изящно по сцената.
  • Роклята беше ушита изящно.
(естетика)
  • Това е едно изящно произведение на изкуството.

Синоними на изящно

Антоними на изящно

Как се пише изящно

Грешни изписвания: изяшно, йзящно, изящну
Пише се с щ. Буквата 'щ' предава звукосъчетанието 'шт'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изъ + яти
От старобългарското 'изѧщнъ', което е минало страдателно причастие на глагол със значение 'избирам', 'отбирам'. Първоначалният смисъл е 'избран', 'отбран', 'превъзходен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изящно изкуство
  • изящно слово
  • изглеждам изящно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.