иконопочитание
[ikonopot͡ʃiˈtaniɛ]
иконопочитание значение:
Какво е иконопочитание? Религиозна догма и практика в християнството (особено в Православието), изразяваща се в оказване на почит към свещените изображения (икони).
1. (религия / история) Религиозна догма и практика в християнството (особено в Православието), изразяваща се в оказване на почит към свещените изображения (икони).
- Ударение
- иконопочита̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ко-но-по-чи-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- иконопочитания
Примери за използване на иконопочитание
(религия / история)
- Седмият вселенски събор възстановява и утвърждава иконопочитанието.
- Спорът между иконоборство и иконопочитание разтърсва Византия в продължение на век.
Синоними на иконопочитание
Антоними на иконопочитание
Как се пише иконопочитание
Грешни изписвания: иконопочитане, йконопочитание, икунопочитание, иконупочитание, иконопучитание, иконопочйтание, иконопочитъние, иконопочитанйе
Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о. Завършва на -ие (абстрактно съществително).
Етимология
Произход:Гръцки (калка)
Оригинална дума:eikonodoulia
Сложна дума, съставена от 'икона' и 'почитание'. Калка на гръцкия термин, обозначаващ служението на иконите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възстановяване на иконопочитанието
- догмат за иконопочитанието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
