имбецил
[imbɛˈt͡siɫ]
имбецил значение:
Какво е имбецил? Човек, страдащ от имбецилност – средна степен на интелектуална недостатъчност (олигофрения). Терминът вече не се използва в официалната диагностика поради негативната си конотация.
1. (медицина (остаряло)) Човек, страдащ от имбецилност – средна степен на интелектуална недостатъчност (олигофрения). Терминът вече не се използва в официалната диагностика поради негативната си конотация.
2. (разговорно / обидно) Глупав, ограничена личност; идиот.
- Ударение
- имбецѝл
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- им-бе-цил
- Род
- мъжки
- Мн. число
- имбецили
Примери за използване на имбецил
(медицина (остаряло))
- В старите учебници пациентите се класифицираха като идиоти, имбецили и дебили.
(разговорно / обидно)
- Държиш се като пълен имбецил!
- Не мога да споря с този имбецил.
Антоними на имбецил
Как се пише имбецил
Грешни изписвания: имбицил, ембецил, ймбецил, имбецйл
Пише се имбецил (с 'е' във втората сричка).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:imbecillus
От латинското *imbecillus* (слаб, немощен), навлязло през западноевропейските езици като медицински термин.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
