имение
[iˈmɛniɛ]
имение значение:
Какво е имение? Голям поземлен имот, обикновено с жилищни и стопански сгради, собственост на богато лице или фамилия.
1. (пряко) Голям поземлен имот, обикновено с жилищни и стопански сгради, собственост на богато лице или фамилия.
2. (юридически (остаряло)) Имущество, собственост.
- Ударение
- има̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ме-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- имения
Примери за използване на имение
(пряко)
- Графът прекарваше летата в своето извънградско имение.
- Имението разполагаше с обширни лозя и конюшня.
(юридически (остаряло))
- Той завеща цялото си движимо и недвижимо имение на църквата.
Как се пише имение
Грешни изписвания: имание, ймение, именйе
Думата се изписва с е в корена (имение), за разлика от диалектната или разговорна форма 'имане'. Променливото я не се прилага тук.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѣниѥ
Свързано с глагола 'имам'. В старобългарския език е означавало имущество, собственост изобщо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- родово имение
- селско имение
- управлен на имение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
