именница
[iˈmɛnnit͡sɐ]
- Ударение
- имѐнница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-мен-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- именници
Как се пише именница
Грешни изписвания: именица, йменница, именнйца
Думата се пише с двойно нн, тъй като се образува от корен, завършващ на -н (имен) и наставка, започваща с -н (-ница).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:име
Образувано от 'имен' (прилагателно от 'име') + наставка за женски род '-ица' или директно от корен 'имен-' + '-ница'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- честита именница
- празнуваща именница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
