Dumite-BG – онлайн речник за българския език

императрица

[impɛrɐˈtritsɐ]

императрица значение:

Какво е императрица? Жена, която притежава монархическата титла император (самодържица) или е съпруга на император.

1. (титла) Жена, която притежава монархическата титла император (самодържица) или е съпруга на император.
Ударение
императрѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-пе-рат-ри-ца
Род
женски
Мн. число
императрици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на императрица

(титла)
  • Екатерина Велика е най-известната руска императрица.
  • Императрицата бе посрещната с почести.

Синоними на императрица

Как се пише императрица

Грешни изписвания: императриса, ймператрица, имперътрица, императрйца
Думата завършва на -ца по аналогия с българските съществителни за жени (сравни с френското/руско влияние при актриса, но тук формата е утвърдена с 'ц').

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imperatrix
Заемка от латински (imperatrix - женски род на imperator - повелител, пълководец), вероятно навлязла през руски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • руска императрица
  • византийска императрица
  • корона на императрица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.