Dumite-BG – онлайн речник за българския език

имперфект

[impɛrˈfɛkt]
Ударение
имперфѐкт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-пер-фект
Род
мъжки
Мн. число
имперфекти
Докладвай грешка в описанието

Как се пише имперфект

Грешни изписвания: имперфекд, ймперфект, импервект
Думата завършва на 'т' (от латински -ct).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imperfectus
Заемка от латинското 'imperfectus' (несвършен, недовършен). В лингвистиката терминът се използва за означаване на минало несвършено време.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.