имперфективен
[impɛrfɛkˈtivɛn]
имперфективен значение:
Какво е имперфективен? Който се отнася до несвършения вид на глагола; който изразява действие в процес на извършване, без да се набляга на неговия край или резултат.
1. (лингвистика) Който се отнася до несвършения вид на глагола; който изразява действие в процес на извършване, без да се набляга на неговия край или резултат.
- Ударение
- имперфектѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- им-пер-фек-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- имперфективни
Примери за използване на имперфективен
(лингвистика)
- Имперфективен аспект на глагола.
- В славянските езици съществува ясна опозиция между перфективни и имперфективни форми.
Синоними на имперфективен
Антоними на имперфективен
Как се пише имперфективен
Грешни изписвания: имперфектен, ймперфективен, импервективен, имперфектйвен
Думата се пише с двойно н в женски и среден род и в множествено число (имперфективна, имперфективно, имперфективни), но с едно н в мъжки род единствено число.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:imperfectus
От латинското imperfectus (незавършен), съставено от отрицателната частица im- и perfectus (завършен). В българския език термина навлиза чрез западната лингвистична традиция за обозначаване на категорията вид на глагола.
Употреба
Чести словосъчетания:
- имперфективен глагол
- имперфективен аспект
- имперфективна парадигма
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
