импотентен
[impoˈtɛntɛn]
импотентен значение:
Какво е импотентен? Който страда от полова слабост; неспособен да извърши сексуален акт.
1. (медицина) Който страда от полова слабост; неспособен да извърши сексуален акт.
2. (преносно) Който е безсилен да създаде или направи нещо значимо; лишен от творческа или управленска мощ.
- Ударение
- импотѐнтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- им-по-тен-тен
- Род
- мъжки
Примери за използване на импотентен
(медицина)
- Лекарят предписа терапия за пациента, който се чувстваше импотентен.
- Стресът може да направи мъжа временно импотентен.
(преносно)
- Политическата класа се оказа импотентна да реши кризата.
- Това беше едно интелектуално импотентно решение.
Синоними на импотентен
Как се пише импотентен
Грешни изписвания: импутентен, ймпотентен
Пише се с 'о' във втората сричка, следвайки латинския корен *potens*.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:impotens
От латинското *impotens*, съставено от *in-* (не, без) и *potens* (могъщ, силен, способен). Буквално означава 'безсилен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически импотентен
- духовно импотентен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
