Dumite-BG – онлайн речник за българския език

импровизаторка

[improvizaˈtorkɐ]

импровизаторка значение:

Какво е импровизаторка? Жена, която създава художествено произведение (музика, стих, реч) в момента на изпълнението, без предварителна подготовка.

1. (изкуство / музика) Жена, която създава художествено произведение (музика, стих, реч) в момента на изпълнението, без предварителна подготовка.
2. (преносно) Жена, която умее да се справя в неочаквани ситуации, измисляйки решения на момента.
Ударение
импровиза̀торка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
им-про-ви-за-тор-ка
Род
женски
Мн. число
импровизаторки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на импровизаторка

(изкуство / музика)
  • Тя се прочу като талантлива джаз импровизаторка.
(преносно)
  • В кухнята тя беше пълна импровизаторка, но ястията винаги ставаха вкусни.

Как се пише импровизаторка

Грешни изписвания: импровизаторкъ, ймпровизаторка, импрувизаторка, импровйзаторка, импровизъторка, импровизатурка
Думата завършва на , типично окончание за съществителни от женски род в единствено число.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:improvisus
От италиански improvvisatore, през френски и руски, с добавяне на българската наставка за женски род '-ка'. Коренът 'improvisus' означава 'непредвиден', 'неочакван'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.