ин-
[in]
ин- значение:
Какво е ин-? Чуждоезикова представка, която придава значение на отрицание или липса на качество (еквивалент на българското 'не-' или 'без-').
1. (лингвистика) Чуждоезикова представка, която придава значение на отрицание или липса на качество (еквивалент на българското 'не-' или 'без-').
2. (лингвистика) Чуждоезикова представка, означаваща 'в', 'вътре' или движение навътре.
- Ударение
- ѝн-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- ин
Примери за използване на ин-
(лингвистика)
- инвалид (не-силен)
- инвариантен (непроменлив)
(лингвистика)
- инхалация (вдишване)
- инфилтрация (проникване)
- инкорпорирам
Антоними на ин-
Как се пише ин-
Пише се слято с корена на думата в заемки. Като самостоятелен запис за обозначаване на морфема се пише с тире след нея.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:in-
Латинска префиксална морфема. Има два основни произхода: 1. За отрицание (съответства на 'не-', 'без-'). 2. За посока или място (съответства на 'в', 'вътре').
