индикт
[in'dikt]
индикт значение:
Какво е индикт? В Римската империя и Византия – период от 15 години, служещ за летоброене и определяне на данъчните задължения.
1. (история) В Римската империя и Византия – период от 15 години, служещ за летоброене и определяне на данъчните задължения.
2. (църковен) Началото на църковната нова година (1 септември в Православната църква).
- Ударение
- индѝкт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-дикт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- индикти
Примери за използване на индикт
(история)
- Византийските хронисти често датират събитията според текущия индикт.
- Това се случило в третата година на осмия индикт.
(църковен)
- На първи септември се отбелязва началният индикт.
Синоними на индикт
Как се пише индикт
Грешни изписвания: индиг, индиктът, йндикт, индйкт
Думата се пише с „и“ във втората сричка и завършва на „кт“. При членуване (пълен член) се пише индиктът (подлог) или индикта (допълнение).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:indictio
От латинското indictio („обявяване“, „прогласяване“). Първоначално терминът е обозначавал периодичното преоценяване на имотите за данъчни цели в Римската империя, което се е извършвало на всеки 15 години.
Употреба
Чести словосъчетания:
- начален индикт
- велик индикт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
