Dumite-BG – онлайн речник за българския език

индус

[inˈdus]

индус значение:

Какво е индус? Последовател на религията индуизъм.

1. (религия) Последовател на религията индуизъм.
2. (разговорно) Често неправилно употребявано вместо 'индиец' (жител на Индия), независимо от религията му.
Ударение
инду̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-дус
Род
мъжки
Мн. число
индуси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на индус

(религия)
  • Много индуси извършват ритуално къпане в река Ганг.
  • Храмът е отворен за индуси и туристи.
(разговорно)
  • В квартала живее един индус, който всъщност е мюсюлманин.

Синоними на индус

Как се пише индус

Грешни изписвания: ендус, йндус, индос
Думата се пише с и в началото. Важно е да се прави разлика между индус (изповядващ индуизъм) и индиец (гражданин на Индия).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:hindou
Заета чрез западноевропейски езици (френски hindou), произхождаща от персийската дума Hindu, която от своя страна идва от санскритското Sindhu (река Инд). Първоначално е означавала жител на земите отвъд река Инд.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • религиозен индус
  • богат индус

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.