инициация
[init͡siˈat͡sijɐ]
инициация значение:
Какво е инициация? Ритуал или обред, отбелязващ прехода на индивида от един социален статус към друг (най-често възмъжаване или приемане в затворена общност).
1. (Антропология) Ритуал или обред, отбелязващ прехода на индивида от един социален статус към друг (най-често възмъжаване или приемане в затворена общност).
2. (Химия и Биология) Начален стадий на верижна реакция или процес (напр. при синтез на белтъци или полимеризация).
- Ударение
- инициа̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ни-ци-а-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- инициации
Примери за използване на инициация
(Антропология)
- В древните общества инициацията на младежите е включвала тежки физически изпитания.
- Церемонията по инициация в тайното общество се пазеше в строга тайна.
(Химия и Биология)
- Инициацията на транскрипцията изисква наличието на специфични ензими.
Синоними на инициация
Антоними на инициация
Как се пише инициация
Грешни изписвания: иницияция, инециация, йнициация, инйциация, иницйация, инициъция, инициацйя
След ц се пише и, последвано от а: ини-ци-а-ция. Не бива да се бърка с инициатива.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:initiatio
От латинското initiatio – встъпване, посвещаване (в тайнство). Свързано е с initium – начало.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ритуална инициация
- сексуална инициация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
