инквизитор
[inkviˈzitɔr]
инквизитор значение:
Какво е инквизитор? Съдия или служител в Инквизицията (църковен съд в Католическата църква за борба с ересите).
1. (история) Съдия или служител в Инквизицията (църковен съд в Католическата църква за борба с ересите).
2. (преносно) Човек, който подлага другите на мъчения (физически или морални) или ги разпитва с пристрастие и жестокост.
- Ударение
- инквизѝтор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кви-зи-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инквизитори
Примери за използване на инквизитор
(история)
- Великият инквизитор Торквемада е символ на религиозен фанатизъм.
(преносно)
- По време на разпита следователят се държа като истински инквизитор.
Антоними на инквизитор
Как се пише инквизитор
Грешни изписвания: енквизитор, инквизитър, йнквизитор, инквйзитор, инквизйтор, инквизитур
Думата следва латинския корен и се пише с две и в средата: инквизитор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitor
От латинското inquisitor (изследовател, разследващ), от глагола inquirere (търся, разследвам). Терминът придобива специфично значение в контекста на Католическата църква.
Употреба
Чести словосъчетания:
- велик инквизитор
- испански инквизитор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
