инквизиторка
[inkviˈzitorkɐ]
- Ударение
- инквизѝторка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кви-зи-тор-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- инквизиторки
Как се пише инквизиторка
Грешни изписвания: инквезиторка, йнквизиторка, инквйзиторка, инквизйторка, инквизитурка
Думата е чуждица и следва правописа на корена (inquisitor). Пише се с и във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitor
От латински 'inquisitor' (изследовател, съдия в инквизицията) + българска наставка за женски род '-ка'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
