инкорпориране
[iŋkorpoˈrirɐnɛ]
инкорпориране значение:
Какво е инкорпориране? Процес на включване, вмъкване или присъединяване на елемент към по-голяма структура или цялост.
1. (книжовно) Процес на включване, вмъкване или присъединяване на елемент към по-голяма структура или цялост.
2. (право) Включване на права или задължения в документ (ценна книга), така че упражняването им да е невъзможно без представянето на самия документ.
- Ударение
- инкорпори'ране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кор-по-ри-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- инкорпорирания
Примери за използване на инкорпориране
(книжовно)
- Инкорпорирането на новите клаузи в договора отне време.
- Успешното инкорпориране на малцинствените групи е приоритет на социалната политика.
(право)
- Инкорпориране на вземането в записа на заповед.
Синоними на инкорпориране
Антоними на инкорпориране
Как се пише инкорпориране
Грешни изписвания: инкулпориране, инкорпуриране, йнкорпориране, инкурпориране, инкорпорйране, инкорпориръне
Думата се пише с двойно р във втората част (корен 'corp-') и следва правилата за изписване на чужди думи в българския език, запазвайки гласните о според оригиналния корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:incorporatio
Произлиза от латинската дума 'incorporatio' (вграждане, включване), образувана от представката 'in-' (в) и 'corpus' (тяло). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици като термин, означаващ присъединяване или включване в състава на нещо цяло.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инкорпориране на директива
- процес на инкорпориране
- инкорпориране в законодателството
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
