инкриминация
[inkrimiˈnat͡sijɐ]
инкриминация значение:
Какво е инкриминация? Инокриминацията е юридически термин, който има два основни значения: В правото, инкриминацията е обвиняване в престъпление, т.е. приписване на престъпна дейност на дадено лице или група лица. В по-широк смисъл, инкриминацията е обявяване на нещо за престъпно, например книга, филм или друго произведение, което се счита за незаконно или морално неприемливо.
1. Инокриминацията е юридически термин, който има два основни значения: В правото, инкриминацията е обвиняване в престъпление, т.е. приписване на престъпна дейност на дадено лице или група лица. В по-широк смисъл, инкриминацията е обявяване на нещо за престъпно, например книга, филм или друго произведение, което се счита за незаконно или морално неприемливо.
- Ударение
- инкримина̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-кри-ми-на-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- инкриминации
Форми на думата инкриминация 3
- инкриминации
- инкриминациите
- инкриминацията
Как се пише инкриминация
Грешни изписвания: инкреминация, йнкриминация, инкрйминация, инкримйнация, инкриминъция, инкриминацйя
Думата завършва на -ция (от латинското -tio).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:incriminatio
Произлиза от къснолатинското incriminatio, от глагола incriminare (обвинявам), който се състои от in- (в, срещу) и crimen (престъпление, обвинение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- инкриминация на деяние
- пълна инкриминация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.