Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инкриминация

[inkrimiˈnat͡sijɐ]
Ударение
инкримина̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-кри-ми-на-ци-я
Род
женски
Мн. число
инкриминации
Докладвай грешка в описанието

Как се пише инкриминация

Грешни изписвания: инкреминация, йнкриминация, инкрйминация, инкримйнация, инкриминъция, инкриминацйя
Думата завършва на -ция (от латинското -tio).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:incriminatio
Произлиза от къснолатинското incriminatio, от глагола incriminare (обвинявам), който се състои от in- (в, срещу) и crimen (престъпление, обвинение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • инкриминация на деяние
  • пълна инкриминация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.