Енциклопедия на българския език

ино-

[ino]

ино- значение:

Какво е ино-? Първа съставка на сложни думи със значение 'друг', 'различен', 'чужд'.

1. (лингвистика) Първа съставка на сложни думи със значение 'друг', 'различен', 'чужд'.
Ударение
ѝно-
Част на речта
неопределима част на речта
Сричкоделение
и-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ино-

(лингвистика)
  • иносказание (казване по друг начин)
  • иноверец (човек с друга вяра)
  • инороден (с друг произход)

Синоними на ино-

Антоними на ино-

Как се пише ино-

Грешни изписвания: йно-, ину-
Като словообразувателен елемент (префикс или първа основа) се пише слято с втората част на думата (нап. иномислещ).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:инъ
От старобългарското 'инъ' (друг, различен), сродно с праславянското *inъ.