ино-
[ino]
ино- значение:
Какво е ино-? Първа съставка на сложни думи със значение 'друг', 'различен', 'чужд'.
1. (лингвистика) Първа съставка на сложни думи със значение 'друг', 'различен', 'чужд'.
- Ударение
- ѝно-
- Част на речта
- неопределима част на речта
- Сричкоделение
- и-но
Примери за използване на ино-
(лингвистика)
- иносказание (казване по друг начин)
- иноверец (човек с друга вяра)
- инороден (с друг произход)
Антоними на ино-
Как се пише ино-
Грешни изписвания: йно-, ину-
Като словообразувателен елемент (префикс или първа основа) се пише слято с втората част на думата (нап. иномислещ).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:инъ
От старобългарското 'инъ' (друг, различен), сродно с праславянското *inъ.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
