иносказание
[inoskɐˈzaniɛ]
иносказание значение:
Какво е иносказание? Изразяване на мисъл по заобиколен начин чрез образи, символи и намеци, за да се скрие прекият смисъл; алегория.
1. (литература) Изразяване на мисъл по заобиколен начин чрез образи, символи и намеци, за да се скрие прекият смисъл; алегория.
- Ударение
- иносказа̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-но-ска-за-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- иносказания
Примери за използване на иносказание
(литература)
- Баснята е жанр, изпълнен с иносказания.
- Авторът използва иносказание, за да избегне цензурата.
Антоними на иносказание
Как се пише иносказание
Грешни изписвания: йносказание, инусказание, иноскъзание, иносказъние, иносказанйе
Сложна дума, съставена от съединителна гласна 'о' и корен 'каз'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки (калка)
Оригинална дума:ἀλληγορία
Старобългарска калка на гръцката дума 'алегория' (ἀλληγορία). Образувана от 'ино' (друг) и 'сказание' (казване, говорене) – буквално 'говорене по друг начин'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говори с иносказания
- тънко иносказание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
