иносказателно
[inoskɐˈzatɛlno]
иносказателно значение:
Какво е иносказателно? По начин, който съдържа скрит смисъл; непряко, чрез намеци, алегория или метафори.
1. (литература/разговор) По начин, който съдържа скрит смисъл; непряко, чрез намеци, алегория или метафори.
- Ударение
- иносказа'телно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- и-но-ска-за-тел-но
Примери за използване на иносказателно
(литература/разговор)
- Авторът говори иносказателно за проблемите на съвременното общество.
- Тя му отговори иносказателно, надявайки се той сам да се досети.
Синоними на иносказателно
Антоними на иносказателно
Как се пише иносказателно
Грешни изписвания: инусказателно, еносказателно, йносказателно, иноскъзателно, иносказътелно, иносказателну
Сложна дума с първа съставка ино- (от ин - друг) и съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:инъ + сказати
Сложена дума от старинното 'инъ' (друг, инакъв) и глагола 'сказати' (кажа, говоря). Буквално означава 'говорене по друг начин', т.е. непряко.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говоря иносказателно
- изразявам се иносказателно
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
