иносказателност
[inoskɐˈzatɛlnost]
иносказателност значение:
Какво е иносказателност? Свойството на изказване или текст да съдържа скрит смисъл; изразяване на мисли чрез образи и символи, а не пряко (алегоричност).
1. (литература/реторика) Свойството на изказване или текст да съдържа скрит смисъл; изразяване на мисли чрез образи и символи, а не пряко (алегоричност).
- Ударение
- иносказа̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-но-ска-за-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на иносказателност
(литература/реторика)
- Поезията му е изпълнена с дълбока иносказателност, която изисква внимателен прочит.
- Поради цензурата, авторът прибягва до езоповски език и иносказателност.
Синоними на иносказателност
Антоними на иносказателност
Как се пише иносказателност
Грешни изписвания: иносказателноста, иносказетелност, йносказателност, инусказателност, иноскъзателност, иносказътелност, иносказателнуст
Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е о.
Етимология
Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:ино + сказание / allēgoria
Калка на гръцката дума 'алегория' (allēgoria). Съставена от 'ино' (друго) и 'сказание/казвам' (говорене), т.е. 'говорене за друго', 'говорене с друг смисъл'.
Употреба
Фразеологизми:
- езоповски език
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
