Dumite-BG – онлайн речник за българския език

интендант

[intɛnˈdant]

интендант значение:

Какво е интендант? Офицер или чиновник, който отговаря за материалното снабдяване на войската (храна, облекло, снаряжение).

1. (Военно дело) Офицер или чиновник, който отговаря за материалното снабдяване на войската (храна, облекло, снаряжение).
2. (Администрация) Управител на стопанската част или администратор в някои културни институции (напр. театри, опери) или дворци.
Ударение
интенда'нт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-тен-дант
Род
мъжки
Мн. число
интенданти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интендант

(Военно дело)
  • Полковият интендант осигури нови униформи за новобранците.
  • Интендантите организираха полевата кухня.
(Администрация)
  • Интендантът на операта представи новия сезон.

Синоними на интендант

Как се пише интендант

Грешни изписвания: интедант, интенданд, йнтендант, интендънт
Пише се с 'н' преди 'т' и 'д' (ин-тен-дант).

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:intendant
От френски 'intendant', произлизащо от латински 'intendens' (който насочва, управлява).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен интендант
  • интендант на театър

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.