интифа
[inˈtifɐ]
интифа значение:
Какво е интифа? Таен знак, сигнал или предупреждение, подадено незабелязано за околните (често в карти, изпити или криминални ситуации).
1. (жаргон) Таен знак, сигнал или предупреждение, подадено незабелязано за околните (често в карти, изпити или криминални ситуации).
2. (жаргон) Предварителна тайна уговорка или заговор.
- Ударение
- интѝфа
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-ти-фа
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- интифи
Примери за използване на интифа
(жаргон)
- Пуснах му интифа да мълчи, когато шефът влезе.
- Партньорът ми на белот даде интифа, че има терца.
(жаргон)
- Двамата имаха интифа да се срещнат след мача.
Как се пише интифа
Грешни изписвания: ентифа, йнтифа, интйфа, интива
Думата се изписва с две и-та (интифа). Тъй като е жаргонна, правописът се базира на утвърдения устен изговор.
Етимология
Произход:Неизвестен/Арго
Оригинална дума:N/A
Произходът е неясен, вероятно от криминалния или хазартния жаргон (арго). Съществуват теории за връзка с гръцки думи или италиански диалекти, навлезли през търговския жаргон.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пускам интифа
- давам интифа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
