инфантилност
[infɐnˈtilnost]
инфантилност значение:
Какво е инфантилност? Състояние на изоставане в развитието (физическо или психическо), при което възрастен индивид запазва анатомични или физиологични черти, характерни за детската възраст.
1. (медицина) Състояние на изоставане в развитието (физическо или психическо), при което възрастен индивид запазва анатомични или физиологични черти, характерни за детската възраст.
2. (преносно) Поведение на възрастен човек, което е присъщо на дете; липса на зрялост, наивност или безотговорност.
- Ударение
- инфанти'лност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-фан-тил-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на инфантилност
(медицина)
- Половият инфантилност може да бъде лекуван с хормонална терапия.
(преносно)
- Неговата политическа инфантилност доведе до сериозни грешки в управлението.
- Проявяваш инфантилност, като се сърдиш за дреболии.
Синоними на инфантилност
Антоними на инфантилност
Как се пише инфантилност
Грешни изписвания: инфантилнос, имфантилност, йнфантилност, инвантилност, инфънтилност, инфантйлност, инфантилнуст
Думата завършва на наставката -ост, която се пише със т накрая, въпреки че при изговор съгласната може да се обеззвучи или изпусне.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:infantilis
Произлиза от латинското 'infantilis' (детски), което идва от 'infans' (дете, пеленаче). Суфиксът '-ост' е добавен в българския за образуване на абстрактно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- психическа инфантилност
- полова инфантилност
- социална инфантилност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
