инфинитив
[infiniˈtif]
инфинитив значение:
Какво е инфинитив? Основна, нелична форма на глагола, която назовава действието само по себе си, без да посочва вършителя (лице) или времето. В съвременния български език е заменена почти напълно от „да“-конструкции.
1. (езикознание) Основна, нелична форма на глагола, която назовава действието само по себе си, без да посочва вършителя (лице) или времето. В съвременния български език е заменена почти напълно от „да“-конструкции.
- Ударение
- инфинитѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-фи-ни-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инфинитиви
Примери за използване на инфинитив
(езикознание)
- В английския език инфинитивът често се въвежда с частицата 'to'.
- Старобългарският език е притежавал развита система на инфинитива.
Синоними на инфинитив
Антоними на инфинитив
Как се пише инфинитив
Грешни изписвания: инфинетив, йнфинитив, инвинитив, инфйнитив, инфинйтив, инфинитйв
Думата се пише с и във втората и третата сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:infinitivus
От латинското 'infinitivus [modus]' (неопределено [наклонение]), от 'infinitus' (безкраен, неопределен). В граматиката обозначава форма, която не е ограничена от лице и число.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълен инфинитив
- кратък инфинитив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
