инхибитор
[inhiˈbitɔr]
инхибитор значение:
Какво е инхибитор? Вещество, което забавя или напълно спира протичането на химична реакция (напр. корозия, окисление).
1. (химия) Вещество, което забавя или напълно спира протичането на химична реакция (напр. корозия, окисление).
2. (биология) Вещество, което потиска физиологичен процес или активността на ензим.
- Ударение
- инхибѝтор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-хи-би-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инхибитори
Примери за използване на инхибитор
(химия)
- Добавянето на инхибитор в антифриза предпазва двигателя от ръжда.
- Корозионните инхибитори са важни за нефтопреработвателната промишленост.
(биология)
- АСЕ инхибиторите са клас лекарства, използвани за лечение на високо кръвно налягане.
Антоними на инхибитор
Как се пише инхибитор
Грешни изписвания: инхибитър, енхибитор, йнхибитор, инхйбитор, инхибйтор, инхибитур
Думата се изписва с и и х (ин-хи-). Не се променя на 'е' в началото.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inhibere
От латинския глагол *inhibere* (задържам, спирам, възпирам) + наставката за деятел *-tor*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ензимен инхибитор
- инхибитор на корозията
- протонен инхибитор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
