ирония
[iˈrɔnijɐ]
ирония значение:
Какво е ирония? Стилистичен похват, при който думите се използват така, че да изразяват значение, противоположно на буквалното, обикновено с цел насмешка.
1. (литература и реторика) Стилистичен похват, при който думите се използват така, че да изразяват значение, противоположно на буквалното, обикновено с цел насмешка.
2. (ежедневие) Присмехулно отношение; подигравка, скрита зад привидно сериозна форма.
3. (ситуационна) Стечение на обстоятелствата, което е странно, нелепо или противоречи на очакванията (ирония на съдбата).
- Ударение
- иро̀ния
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ро-ни-я
- Род
- женски
- Мн. число
- иронии
Примери за използване на ирония
(литература и реторика)
- В стиховете на поета се усеща тънка ирония.
- Сократовата ирония е известен философски метод.
(ежедневие)
- Тя го погледна с нескрита ирония.
- Говореше с ирония за собствените си грешки.
(ситуационна)
- Иронията е, че пожарната станция изгоря.
- По ирония на съдбата те се срещнаха точно там, където се разделиха.
Синоними на ирония
Антоними на ирония
Как се пише ирония
Грешни изписвания: ируния, йрония, иронйя
Пише се с о (ирония).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:eirōneía
Заета от гръцката дума 'eirōneía' (престорена невежест), през латински или западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ирония на съдбата
- горчива ирония
- тънка ирония
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
