искря
[iˈskrʲɐ]
искря значение:
Какво е искря? Отделям, хвърлям искри (за огън, нажежен метал, електричество).
1. (пряко) Отделям, хвърлям искри (за огън, нажежен метал, електричество).
2. (преносно / визуално) Светя с ярка, трептяща светлина; блестя силно.
3. (преносно / емоции) Изразявам силна емоция (радост, гняв, остроумие), която е видима в погледа или поведението; излъчвам жизненост.
- Ударение
- искря̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ис-кря
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на искря
(пряко)
- Огънят в камината бумтеше и искреше.
- Оголените кабели започнаха да искрят опасно.
(преносно / визуално)
- Снегът искреше под лъчите на слънцето.
- Виното в чашите искреше с рубинен цвят.
(преносно / емоции)
- Очите ѝ искряха от щастие.
- Разговорът искреше от остроумие и хумор.
Как се пише искря
Грешни изписвания: йскря
Глагол от II спрежение. Формите са: аз искря, ти искриш, той искри.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искра
Производен глагол от съществителното 'искра'. Има общославянски корен, свързан със светлина и огън.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрящо вино
- искрящ поглед
- искрящ от чистота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
