исо
[ˈiso]
исо значение:
Какво е исо? В източноправославното църковно пеене: равен, продължителен тон, който служи за хармонична опора на мелодията.
1. (музика) В източноправославното църковно пеене: равен, продължителен тон, който служи за хармонична опора на мелодията.
- Ударение
- ѝсо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-со
- Род
- среден
- Мн. число
- иса (рядко)
Примери за използване на исо
(музика)
- Хорът изпълняваше песнопението, а двама певци държаха исо.
- Исото създава специфичната мистична атмосфера на византийската музика.
Синоними на исо
Как се пише исо
Грешни изписвания: ису
Думата се пише с о в края – исо. Като съществително от среден род, завършващо на гласна, то не се променя.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἴσον (ison)
От средногръцкото ἴσον – 'равно', 'еднакво'. Терминът навлиза през църковната музика (византийско пеене).
Употреба
Чести словосъчетания:
- държа исо
- пея исо
Фразеологизми:
- държа исо (на някого)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
