Dumite-BG – онлайн речник за българския език

исполин

[ispoˈlin]

исполин значение:

Какво е исполин? Човек с неестествено голям ръст и физическа сила; великан.

1. (пряко) Човек с неестествено голям ръст и физическа сила; великан.
2. (преносно) Личност с изключителни способности, ум или дух, която превъзхожда останалите в своята област.
Ударение
исполѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ис-по-лин
Род
мъжки
Мн. число
исполини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на исполин

(пряко)
  • В приказките често се разказва за страшни исполини.
  • Той бе истински исполин, извисяващ се над тълпата.
(преносно)
  • Бетовен е музикален исполин.
  • Исполините на мисълта от Просвещението.

Антоними на исполин

Как се пише исполин

Грешни изписвания: изполин, йсполин, испулин, исполйн
Пише се с с, а не със 'з', въпреки че звучи звучно в някои диалекти. Етимологията не е свързана с предлога 'из'.

Етимология

Произход:Старобългарски / Праславянски
Оригинална дума:spali
Смята се, че произлиза от името на древното племе 'спали' (победено от готите), които в славянските представи са били хора с огромен ръст и сила. В старобългарските текстове се използва за превод на гръцкото 'gigas'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовен исполин
  • планински исполин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.