Енциклопедия на българския език

истаблишмънт

[isˈtabliʃmɐnt]

истаблишмънт значение:

Какво е истаблишмънт? Съвкупността от хора, заемащи ключови позиции в държавното управление, икономиката и обществения живот, които поддържат съществуващия ред и статукво; управляващ елит.

1. (Политология / Социология) Съвкупността от хора, заемащи ключови позиции в държавното управление, икономиката и обществения живот, които поддържат съществуващия ред и статукво; управляващ елит.
Ударение
иста'блишмънт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ис-таб-лиш-мънт
Род
мъжки
Мн. число
истаблишмънти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на истаблишмънт

(Политология / Социология)
  • Бунтът беше насочен срещу политическия истаблишмънт.
  • Той е типичен представител на либералния истаблишмънт.

Синоними на истаблишмънт

Антоними на истаблишмънт

Как се пише истаблишмънт

Думата се изписва фонетично близко до английското произношение, като се използва и в началото и ъ в последната сричка.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:establishment
Директна транслитерация на английската дума establishment (установяване, учреждение), навлязла в българския език предимно през политическата лексика след 1990 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически истаблишмънт
  • партиен истаблишмънт
  • воюва срещу истаблишмънта