статукво
[stɐˈtukvo]
статукво значение:
Какво е статукво? Съществуващото в момента положение на нещата; запазване на сегашното състояние (обикновено в политически или социален контекст).
1. (политика/право) Съществуващото в момента положение на нещата; запазване на сегашното състояние (обикновено в политически или социален контекст).
- Ударение
- стату̀кво
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ста-тук-во
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на статукво
(политика/право)
- Партията се обяви за запазване на статуквото.
- Промяната на статуквото изисква смели реформи.
Синоними на статукво
Как се пише статукво
Грешни изписвания: статус кво, стату кво, стътукво, статокво, статукву
В българския език се е утвърдило изписването като една дума, за разлика от оригиналния латински израз.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:status quo
Директна заемка на латинския израз 'status quo' (състояние, в което [се намира нещо]), който се е превърнал в една дума в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запазване на статуквото
- нарушаване на статуквото
- политическото статукво
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
