истерик
[isˈtɛrik]
истерик значение:
Какво е истерик? Човек, който страда от истерия или е склонен към чести, неконтролируеми нервни изблици.
1. (психология/разговорно) Човек, който страда от истерия или е склонен към чести, неконтролируеми нервни изблици.
- Ударение
- истѐрик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ис-те-рик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- истерици
Примери за използване на истерик
(психология/разговорно)
- Не му обръщай внимание, той е пълен истерик.
- Държи се като истерик при най-малкия проблем.
Синоними на истерик
Антоними на истерик
Как се пише истерик
Грешни изписвания: естерик, йстерик, истерйк
Думата се пише с и в началото (чуждица от гръцки).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:hysterikos
От старогръцки 'hysterikos', произлизащо от 'hystera' (матка), поради древното вярване, че истерията е състояние, специфично за жени и свързано с този орган. В българския навлиза чрез западноевропейски езици.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
