историцизъм
[istoriˈt͡sizɐm]
историцизъм значение:
Какво е историцизъм? Дума или израз, назоваващи предмети или явления от миналото, които вече не съществуват в съвременния бит (напр. 'боляр', 'кафтан').
1. (лингвистика) Дума или израз, назоваващи предмети или явления от миналото, които вече не съществуват в съвременния бит (напр. 'боляр', 'кафтан').
2. (философия/наука) Принцип на изследване, който изисква явленията да се разглеждат в тяхното възникване, развитие и историческа обусловеност.
3. (изкуство/архитектура) Направление в изкуството (особено през XIX век), характеризиращо се със заимстване и подражание на стилове от минали епохи.
- Ударение
- историцѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ис-то-ри-ци-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- историцизми
Примери за използване на историцизъм
(лингвистика)
- В историческите романи често се използват историцизми за създаване на автентична атмосфера.
(философия/наука)
- Историцизът на Хегел разглежда историята като прогресивно самоосъзнаване на духа.
(изкуство/архитектура)
- Сградата на парламента е типичен пример за архитектурен историцизъм.
Антоними на историцизъм
Как се пише историцизъм
Грешни изписвания: историзизъм, йсторицизъм, истурицизъм, исторйцизъм, историцйзъм, историцизам
Правилната форма съдържа наставката -ицизъм (от лат. -ic + -ism), въпреки че съществува и по-рядката форма 'историзъм'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Historismus
Термин, формиран от корена 'история' с наставката '-изъм'. Означава подход, който разглежда явленията в тяхното историческо развитие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- езиков историцизъм
- архитектурен историцизъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
