изтребител
[istrɛˈbitɛl]
изтребител значение:
Какво е изтребител? Високоскоростен и маневрен боен самолет, предназначен основно за унищожаване на въздушни цели на противника.
1. (авиация/военно дело) Високоскоростен и маневрен боен самолет, предназначен основно за унищожаване на въздушни цели на противника.
- Ударение
- изтреби'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-тре-би-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изтребители
Примери за използване на изтребител
(авиация/военно дело)
- Военновъздушните сили закупиха нови многоцелеви изтребители.
- Изтребителят прехвана нарушителя на въздушното пространство.
Синоними на изтребител
Антоними на изтребител
Как се пише изтребител
Грешни изписвания: изтрибител, истребител, йзтребител, изтребйтел
Думата започва с предствака 'из-' (пред звучен съгласен, въпреки че 'т' е беззвучен, в българския морфологичен принцип се запазва 'з' в представката, макар да се обеззвучава при изговор). Коренът е 'треб' (от требя), затова се пише с 'е'.
Етимология
Произход:Руски/Български
Оригинална дума:истребитель
Кака от руското 'истребитель', произлизащо от глагола 'изтребвам' (унищожавам напълно). В авиационния контекст се утвърждава през Първата световна война за самолети, предназначени да унищожават вражески въздухоплавателни средства.
Употреба
Чести словосъчетания:
- реактивен изтребител
- пилот на изтребител
- ескадрила изтребители
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
