кавичка
[kɐˈvit͡ʃkɐ]
кавичка значение:
Какво е кавичка? Препинателен знак („ “ или „ ”), който се използва за отделяне на пряка реч, цитати, заглавия на произведения или думи, употребени с преносно или иронично значение.
1. (езикознание) Препинателен знак („ “ или „ ”), който се използва за отделяне на пряка реч, цитати, заглавия на произведения или думи, употребени с преносно или иронично значение.
2. (преносно) Употреба на дума или израз в ироничен или небуквален смисъл (често във фразата 'в кавички').
- Ударение
- кавѝчка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-вич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- кавички
Примери за използване на кавичка
(езикознание)
- Трябва да поставиш цитата в кавички.
- Заглавието на книгата се пише в кавички.
(преносно)
- Той е голям „приятел“ в кавички, след като ме предаде така.
Как се пише кавичка
Грешни изписвания: ковички, кавички (ако се търси ед.ч.), къвичка, кавйчка
Пише се с а в първата сричка.
Етимология
Произход:Български / Тюркски
Оригинална дума:кавча
Умалителна форма на остарялата дума 'кавча' (кука, ченгел), вероятно от тюркски произход. Идеята е за знак, наподобяващ малка кукичка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- отваряща кавичка
- затваряща кавичка
- двойни кавички
- слагам в кавички
Фразеологизми:
- в кавички
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
