казуистика
[kɐzuˈistikɐ]
казуистика значение:
Какво е казуистика? Метод за решаване на морални или правни проблеми чрез разглеждане на отделни, конкретни случаи (казуси), а не чрез общи принципи.
1. (право/теология) Метод за решаване на морални или правни проблеми чрез разглеждане на отделни, конкретни случаи (казуси), а не чрез общи принципи.
2. (преносно/неодобрително) Усукване на доводите, дребнавост в спора, софистика; използване на сложни и подвеждащи аргументи за оправдаване на нечия теза.
- Ударение
- казуѝстика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-зу-ис-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- казуистики
Примери за използване на казуистика
(право/теология)
- Средновековната схоластика развива сложна религиозна казуистика.
- Юридическата казуистика изисква дълбоко познаване на прецедентите.
(преносно/неодобрително)
- Това е чиста казуистика, целяща да обърка съда.
- Не искам да слушам твоята казуистика, кажи ми истината.
Синоними на казуистика
Как се пише казуистика
Грешни изписвания: казоистика, казуйстика, къзуистика, казуистйка
Думата се пише с уи. Буквата й не се пише пред и.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:casus
От латински 'casus' (случай, казус), през френски 'casuistique'. Първоначално термин в теологията и правото за решаване на морални въпроси чрез прилагане на правила към конкретни случаи.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правна казуистика
- сложна казуистика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
