казуистичен
[kɐzuisˈtit͡ʃɛn]
- Ударение
- казуистѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ка-зу-ис-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- казуистични
Как се пише казуистичен
Грешни изписвания: казоистичен, казуйстичен, къзуистичен, казуистйчен
Думата се пише с у и и (казуистичен), следвайки латинския корен casus. Буквата й не се пише след гласната у в този случай, тъй като следващата буква е гласна и, образуваща отделна сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:casus
От латинската дума 'casus' (случай, казус), през къснолатинското 'casuisticus'. Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски 'casuistique', немски 'kasuistisch'). Първоначално се отнася до дял от теологията и етиката, занимаващ се с решаване на съвестни въпроси.
Употреба
Чести словосъчетания:
- казуистичен подход
- казуистичен метод
- казуистична логика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
