каноничен
[kanoˈnit͡ʃɛn]
каноничен значение:
Какво е каноничен? Който е установен от църковните канони (правила) или е в съгласие с тях; признат от църквата за истински/свещен.
1. (религия) Който е установен от църковните канони (правила) или е в съгласие с тях; признат от църквата за истински/свещен.
2. (преносно) Който е установен като твърдо правило, общоприет за образец; класически.
- Ударение
- канони́чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ка-но-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- канонични
Примери за използване на каноничен
(религия)
- Това евангелие не е канонично.
- Спазват се всички канонични изисквания при ръкополагането.
(преносно)
- Това е каноничният текст на произведението.
- В изкуството съществуват канонични форми, които рядко се нарушават.
Синоними на каноничен
Антоними на каноничен
Как се пише каноничен
Грешни изписвания: кануничен, къноничен, канонйчен
Думата се пише с а в първата сричка и о във втората (от канон).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kanon
От гръцката дума κανών (правило, норма, стандарт).
Употреба
Чести словосъчетания:
- канонично право
- канонична литература
- каноничен вид
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
