кантитативен
[kɐntitɐˈtivɛn]
кантитативен значение:
Какво е кантитативен? Който се отнася до количеството; количествен.
1. (Наука (Лингвистика, Химия, Статистика)) Който се отнася до количеството; количествен.
- Ударение
- кантитати́вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- кан-ти-та-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кантитативни
Примери за използване на кантитативен
(Наука (Лингвистика, Химия, Статистика))
- В изследването беше приложен кантитативен анализ на данните.
- Кантитативният подход в социологията разчита на статистически методи.
Синоними на кантитативен
Антоними на кантитативен
Как се пише кантитативен
Грешни изписвания: квантитативен, кънтитативен, кантйтативен, кантитътивен, кантитатйвен
В българския език е приета формата с 'к' (от латинското qu-), въпреки че понякога се среща дублетна форма 'квантитативен' под руско влияние, 'кантитативен' е установената книжовна форма в редица сфери (напр. стихосложение).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:quantitativus
От латинското 'quantitas' (количество). Влязло в българския език чрез западноевропейските езици (немски/френски) като научен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кантитативен анализ
- кантитативен метод
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
