кантора
[kɐnˈtɔrɐ]
кантора значение:
Какво е кантора? Служебно помещение (бюро, офис) на учреждение, търговско дружество или частно практикуващо лице (адвокат, нотариус).
1. (администрация) Служебно помещение (бюро, офис) на учреждение, търговско дружество или частно практикуващо лице (адвокат, нотариус).
- Ударение
- канто̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кан-то-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- кантори
Примери за използване на кантора
(администрация)
- Адвокатската кантора се намираше в центъра на града.
- Той работи в кантора за недвижими имоти.
Как се пише кантора
Грешни изписвания: контора, кънтора, кантура
В съвременния български език утвърдената форма е с а (кантора), въпреки етимологията (през руски контора). Думата е чуждица и правописът ѝ е традиционен.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:контора
В българския език навлиза през руски (контора), който я заема от немски (Kontor) или холандски (kantoor), а те от френски (comptoir – гише, счетоводство). Крайният произход е латинският глагол 'computare' (смятам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- адвокатска кантора
- нотариална кантора
- търговска кантора
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
