капица
[kɐˈpit͡sɐ]
капица значение:
Какво е капица? Кожена или здрава платнена връзка (клуп), която съединява двете части на цепилото (варяка) – дръжката и билото.
1. (етнография/сечива) Кожена или здрава платнена връзка (клуп), която съединява двете части на цепилото (варяка) – дръжката и билото.
2. (разговорно) Малка шапка (умалително).
3. (техника) Метален накрайник, капачка.
- Ударение
- капѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-пи-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- капици
Примери за използване на капица
(етнография/сечива)
- Скъса се капицата на цепилото и се наложи да спрат вършитбата.
- Майсторът направи нова капица от сурова свинска кожа.
(разговорно)
- Детето носеше смешна червена капица.
- Постави капицата на главата на куклата.
(техника)
- Върху дръжката на бастуна имаше сребърна капица.
Как се пише капица
Грешни изписвания: капицца, къпица, капйца
Пише се с едно п и завършва на -ица.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:капа
Умалителна форма на 'капа' (шапка) или специализиран термин, производен от корена за покриване/захващане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кожена капица
- нова капица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
