карагачка
[kɐrɐˈgat͡ʃkɐ]
карагачка значение:
Какво е карагачка? Широколистно дърво от род Бряст (Ulmus), по-конкретно полски бряст (Ulmus minor). Характеризира се с тъмна кора и здрава дървесина.
1. (ботаника) Широколистно дърво от род Бряст (Ulmus), по-конкретно полски бряст (Ulmus minor). Характеризира се с тъмна кора и здрава дървесина.
2. (материали) Дървесина от този вид дърво, използвана в дърводелството поради своята здравина и жилавост.
- Ударение
- карага̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-гач-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- карагачки
Примери за използване на карагачка
(ботаника)
- Старата карагачка хвърляше дебела сянка върху кладенеца.
- В полето стърчеше една самотна, изкривена от ветровете карагачка.
(материали)
- Колелата на каруцата бяха направени от здрава карагачка.
Синоними на карагачка
Как се пише карагачка
Грешни изписвания: гарагачка, каракачка, кърагачка, каръгачка, карагъчка
Думата се пише с а във втората сричка и г пред а. Произлиза от турски корен.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:karaağaç
Заемка от турската дума 'karaağaç', съставена от 'kara' (черен) и 'ağaç' (дърво), словообразувана в българския език с наставката -ка. Означава буквално 'черно дърво'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- стара карагачка
- крива карагачка
- сянка под карагачката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
