Dumite-BG – онлайн речник за българския език

каракул

[kɐˈrakul]

каракул значение:

Какво е каракул? Порода овце, ценена заради висококачествената си вълна и кожи, особено на новородените агнета.

1. (зоотехника) Порода овце, ценена заради висококачествената си вълна и кожи, особено на новородените агнета.
2. (текстил) Кожата на агнетата от тази порода, характеризираща се с плътни, красиви къдрици, използвана за изработка на палта и шапки.
Ударение
кара̀кул
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ра-кул
Род
мъжки
Мн. число
каракули
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каракул

(зоотехника)
  • В стопанството се отглежда стадо от сто глави чистокръвен каракул.
(текстил)
  • Дамата носеше елегантно палто от черен каракул.

Синоними на каракул

Как се пише каракул

Грешни изписвания: каракол, каракюл, къракул, каръкул
Думата се пише с у в последната сричка – каракул. Ударението пада върху втората сричка.

Етимология

Произход:Тюркски/Узбекски
Оригинална дума:Qorako‘l
Думата произлиза от името на град Каракул (Qorako‘l) и едноименното езеро в Узбекистан (от тюркски 'кара' – черен и 'кул' – езеро), където първоначално е била разпространена тази порода овце.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • палто от каракул
  • шапка от каракул
  • отглеждане на каракул

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.