караулене
[kɐrɐˈulɛnɛ]
караулене значение:
Какво е караулене? Действието по даване на караул; стоене на пост, пазене или наблюдение на обект.
1. (военно дело/охрана) Действието по даване на караул; стоене на пост, пазене или наблюдение на обект.
2. (преносно/битово) Продължително чакане или дебнене на някого или нещо.
- Ударение
- карау̀лене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-у-ле-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- карауления
Примери за използване на караулене
(военно дело/охрана)
- Цяла нощ прекараха в караулене пред складовете.
- Карауленето беше изморително в студа.
(преносно/битово)
- Писна ми от това караулене пред кабинета на лекаря.
Как се пише караулене
Грешни изписвания: каравулене, къраулене, каръулене, караолене
Пише се у, не в (въпреки оригиналното v в турския език, в българския се утвърждава формата с хиат 'ау').
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:karavul
От глагола 'карауля', който произлиза от турската дума 'karavul' (стража, часовой). Думата е навлязла по време на османското владичество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- нощно караулене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
