карбамид
[kɐr.bɐˈmid]
карбамид значение:
Какво е карбамид? Органично химично съединение, диамид на въглеродната киселина с формула CO(NH2)2. Бяло кристално вещество, което е краен продукт на белтъчната обмяна при бозайниците.
1. (химия) Органично химично съединение, диамид на въглеродната киселина с формула CO(NH2)2. Бяло кристално вещество, което е краен продукт на белтъчната обмяна при бозайниците.
2. (земеделие) Изкуствен азотен тор с високо съдържание на азот (около 46%), използван широко в селското стопанство.
- Ударение
- карбамѝд
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кар-ба-мид
- Род
- мъжки
- Мн. число
- карбамиди (видове)
Примери за използване на карбамид
(химия)
- Карбамидът е първото органично съединение, синтезирано от неорганични вещества.
(земеделие)
- Земеделците наториха нивите с карбамид преди сеитбата.
- Цената на карбамида се повиши на световните пазари.
Синоними на карбамид
Как се пише карбамид
Грешни изписвания: карбомид, кърбамид, карбъмид, карбамйд
Пише се карба- (от карбон, но с 'а' в тази форма). Крайното 'д' се обеззвучава при изговор, но се проверява с членувана форма карбамидът.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:carbamide
От френски carbamide, съставено от латински carbo (въглен) и amide (амид). Химическото название на уреята.
Употреба
Чести словосъчетания:
- производство на карбамид
- торене с карбамид
- разтвор на карбамид
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
