Dumite-BG – онлайн речник за българския език

карбонил

[kɐrboˈnil]

карбонил значение:

Какво е карбонил? Двувалентна функционална група (CO), съставена от въглероден атом, свързан чрез двойна връзка с кислороден атом.

1. (химия) Двувалентна функционална група (CO), съставена от въглероден атом, свързан чрез двойна връзка с кислороден атом.
2. (химия) Химическо съединение, съдържащо карбонилна група, често в комплекс с метали.
Ударение
карбони'л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-бо-нил
Род
мъжки
Мн. число
карбонили
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на карбонил

(химия)
  • Карбонилната група е характерна за алдехидите и кетоните.
(химия)
  • Никеловият карбонил е силно токсично вещество.

Синоними на карбонил

Как се пише карбонил

Грешни изписвания: карбонел, кърбонил, карбунил, карбонйл
Пише се с 'о' в първата сричка и 'и' в последната (според международната химическа номенклатура).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:carbo
От латински 'carbo' (въглища) + химическата наставка '-ил' (от гр. hyle - материя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • метален карбонил
  • карбонилна група

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.